Червено цариградско грозде

Цариградското грозде е един сравнително нов ягодоплоден вид. То и френското грозде са от едно семейство. За първи път е въведено и обособено като култура в Русия, където се е отглеждало в градините на манастирите  през XIII век. Досега са създадени над 1500 сорта от това растение. В нашата страна културните сортове са дошли от Западна Европа и се отглеждат предимно от любители овощари. Цариградско грозде е известно още с името Бодливото грозде или Немско грозде. Клоните и клонките са обрасли с бодли. Плодът е объл и с полупрозрачна опъната ципа, обвиваща меката вътрешност и няколко малки семена. Растението е устойчиво на ниски температури и се развива добре в хладен или умерен климат. То е с височина между 1,2 до 1,5 метра и с изпъкнали шипове при разклоненията. Плодът се ражда по стъблото самостоятелно или в група от два до четири грозда. Важна особеност на цариградското грозде е пригодността на плодовете му да се използват в различна степен на зрелост. Полузрелите за конфитюр, а зрелите - за консумация в прясно състояние. Встъпва рано в плододаване, плододава редовно и изобилно, и не е трудоемко. Плодовете му узряват почти едновременно и се берат на една ръка.
Цариградското грозде е източник също така на влакна, флавоноиди, растителни оцветители с антиокислителни свойства. Произход: Холадния

Състав
Цариградското грозде е известно с богатото си съдържание на витамини В, А, С, РР, Е, захари и киселини. От микроелементите най-добре са представени калий. йод, желязо, манган, магнезий, мед, молибден, калций, никел, натрий, флуор и фосфор. Съдържа хранителни влакна, органични киселини, моно и дизахариди. Плодът има около 45 ккал.
Плодовете са богати на пектин - от 0.60% до 1.20%, поради което са пригодни за приготвяне на мармалади и желета. По съдържание на вит. С те се изравняват с тези на ягодите - от 32mg% до 64mg%. Плодовете на Бодливото грозде съдържат и биологичноактивното вещество серотонин. След плодовете на лозата, тези на цариградското грозде съдържат най-много захари - 6,22-12%. От киселините преобладаваща е лимонената.

Отглеждане
Продължителността на живот на растението е 20-30 години. Раждането на плодове е най-добро до 4-5-годишна възраст. Заради това застарелите стъбла трябва да се премахват редовно и да се подменят с нови. До шестата-седмата година се извършва резитба за оформяне на храста, като всяка година се оставят по 3-4 нови издънки. По-нататък при резитбата за плодоотдаване всяка година се премахват сухи, счупени и най-старите стъбла. При торене с оборски тор техният животът на стъблата би могъл да се удължи двойно. Разклонителната способност е сравнително ниска. В основната част се появяват силни леторасти, които сгъстяват храста.
Плодните клонки са къси и живеят 2-3 години. При тях също се извършва подмладяваща резитба. Цветовете на бодливото грозде са двуполови, и съдържат много нектар и цветен прашец. Цариградското грозде цъфти рано в продължение на една седмица. Плодовете узряват 2 месеца след цъфтежа. Плодовете зреят от средата на юни до края на юли месец. Издържат добре на транспорт и могат да се съхраняват до седмица.
Цариградското грозде е много устойчиво на студ и през зимата издържа до -28 градуса. Растението не понася големите летни засушавания и горещини. Не е много капризно към почвите, но се развива най-добре на почви, които са леки и запасени с хранителни вещества. Не е добре да се отглежда на открити и ветровити места, където плодовете  може да измръзнат.

Готвене с цариградско грозде
Плодовете могат да се преработват в различни степени на зрялост. Могат да се консумират пресни, но от тях предимно се приготвят желета, мармалад, вино, конфитюри, сокове, компоти. Използват се за направата и на различни сладкиши, пюрета и крамбъли.
За правене на сок най-добри са тъмнооцветените видове, които са обрани преди омекването на плодовете. Презрелите плодове съдържат твърде много пектин, което прави отделянето и обработването на сока по-трудно. Цариградското грозде се комбинира много добре със сокове от черно и червено френско грозде.
Както други плодове, тези също се използват като вкусове на много напитки.
Цариградското грозде се използва чисто самостоятелно или смесено с други плодове за направа на сладко, пай или желе, като европейският вид се предпочита пред американския.

Ползи от цариградско грозде
Сокът от пловете е много важен диетичен продукт срешу нарушена обмяна на веществата. Той тонизира и освежава, и се препоръчва за отслабване, поради богатото си съдържание на витамини.
Помага срещу анемия и висока пропускливост на кръвоносните съдове. Съставките на цариградското грозде помагат за укрепване на имунитета и за защита на организма от радиоактивни вещества. Серотонинът в узрелия плод притежаващи противоотичащи характеристики.
Най-общо цариградско грозде има освежаващо, диуретично, противоалергично и противовъзпалително действие. Възстановява кръвта, укрепва кръвоносните съдове и действа общоукрепващо.
Плодовете на бодливото грозде помагат при лечение на стомашно-чревни заболявания. Подходящи са срещу заболявания на жлъчката, бъбреците и пикочния мехур. Противопоказани са при захарен диабет.
Цариградското грозде се препоръчва също за хора, имащи кожни заболявания.

Поръчка