Пепиното има плодове, родственици на картофите и доматите. Родината му е Южна Америка, предимно на територията на Перу, Чили и Колумбия. Плодовете се откъсват, когато придобият бледожълт или кремав цвят, защото когато презреят губят вкусовите си качества. Височината на растенията е 10-20 см,
Подобно на царевицата, не е открит див предшественик на пепиното в природата. То се отглежда в умерени и субтропични райони, като Испания, Холандия, Израел, Нова Зеландия и Калифорния. Както пъпеша, така и пепиното има лека кухина, пълна с малки семена, които са сладки и годни за консумация.
Плодовете и цветовете на пепиното се появяват постоянно, както при доматите.
Расте бързо и само 4-6 месеца след посаждането дава своите първи плодове.
Листата могат да бъдат както прости, така и разчленени. Цветовете са групирани подобно на картофите и доматите. Имат бял, бледорозов или яркосин цвят, а при някои сортове дори са ароматни.
Докато расте си сменя цвета от жълто към оранжево с пурпурни ивици. Месестата част на този плод е жълта, сочна и ухае чудесно. Има неядливи части. Плодът е умерено сладък, без неприятен послевкус. Има деликатен вкус, който напомня ананас, лимон, круша и пъпеш. Чудесен е за сурова консумация, но трябва да се обели предварително. Пепино узрява при стайна температура, напълно узрелият плод е мек на пипане и има специфична миризма.
Най-добре е плодът да се консумира суров и леко охладен, с или без кората; семките се почистват.
Отглеждане
Растенията се отглеждат в световни мащаби.
През зимата спокойно могат да бъдат съхранявани и в стая без отопление, стига да са на сухо и светло, и температурата да не стига 0 градуса. Повърхността на почвата е препоръчително да е засъхнала преди да се полива. През пролетта, след като отмине опасността от слани, растенията могат да бъзат разсадени на постоянно място.
Пепиното произхожда от Южна Америка - района на Андите, на територията на Перу, Чили и Колумбия, намиращ се между 900 и 2800 м. н. в. Там температурата е между 18 и 25 градуса. Когато температурите са много извън тези граници, пепиното цъфти обилно, но завързва слабо. По това си прилича с картофите, които спират образуването и нарастването на клубени когато температурата на почвата надхвърля 26 градуса. Пепиното има по-дълъг вегетационен период от този на картофите.
Има голямо разнообразие в качеството на плодовете получавани от различните сортове. Най-качествените плодове са умерено сладки и без неприятен остатъчен вкус. Повечето от най-добрите сортове се размножават по вегетативен начин.
Отглеждането на пепиното на открито е подобно на това на доматите.
Пепиното се размножава лесно чрез вкореняване на клонки - отрязва се 10-20 см. клонка, премахват се листата от долните 1-3 възела (в зависимост от дължината на клонката), забива се във влажна, но не мокра почва, и се захлупва с нещо прозрачно (например срязана бутилка от безалкохолно с няколко пробити малки дупки за вентилация). Ако въздухът е влажен, по-добре е да не се захлупва с нищо, само да се оставят по-малко листа. Растението трябва да е на светло, но не на пряка слънчева светлина, при температура 20-25 градуса. Вкореняването става обикновено за 1-2 седмици.
Имате два варианта за отглеждането на пепино - с и без колтучене (премахване на разклоненията).
Пепиното може да се отглежда в саксия (или друг съд) с вместимост от около 5 литра или повече. Растенията цъфтят и през пролетта и през есента, когато температурите са най-добри за завързване на плодове. Добре е растенията да не се държат в твърде влажни помещения, защото е възможно да се появи болест по листата - черно напетняване. При подобряване на условията болестта изчезва.
От завързването до узряването на плодовете минават около 3 месеца. Когато узреят придобиват бледо жълт цвят.
Расте бързо и само 4-6 месеца след посаждането дава своите първи плодове.
Листата могат да бъдат както прости, така и разчленени. Цветовете са групирани подобно на картофите и доматите. Имат бял, бледорозов или яркосин цвят, а при някои сортове дори са ароматни.
Най-добре е плодът да се консумира суров и леко охладен, с или без кората; семките се почистват.
Отглеждане
Растенията се отглеждат в световни мащаби.
През зимата спокойно могат да бъдат съхранявани и в стая без отопление, стига да са на сухо и светло, и температурата да не стига 0 градуса. Повърхността на почвата е препоръчително да е засъхнала преди да се полива. През пролетта, след като отмине опасността от слани, растенията могат да бъзат разсадени на постоянно място.
Има голямо разнообразие в качеството на плодовете получавани от различните сортове. Най-качествените плодове са умерено сладки и без неприятен остатъчен вкус. Повечето от най-добрите сортове се размножават по вегетативен начин.
Отглеждането на пепиното на открито е подобно на това на доматите.
Пепиното се размножава лесно чрез вкореняване на клонки - отрязва се 10-20 см. клонка, премахват се листата от долните 1-3 възела (в зависимост от дължината на клонката), забива се във влажна, но не мокра почва, и се захлупва с нещо прозрачно (например срязана бутилка от безалкохолно с няколко пробити малки дупки за вентилация). Ако въздухът е влажен, по-добре е да не се захлупва с нищо, само да се оставят по-малко листа. Растението трябва да е на светло, но не на пряка слънчева светлина, при температура 20-25 градуса. Вкореняването става обикновено за 1-2 седмици.
Имате два варианта за отглеждането на пепино - с и без колтучене (премахване на разклоненията).
Пепиното може да се отглежда в саксия (или друг съд) с вместимост от около 5 литра или повече. Растенията цъфтят и през пролетта и през есента, когато температурите са най-добри за завързване на плодове. Добре е растенията да не се държат в твърде влажни помещения, защото е възможно да се появи болест по листата - черно напетняване. При подобряване на условията болестта изчезва.
От завързването до узряването на плодовете минават около 3 месеца. Когато узреят придобиват бледо жълт цвят.
Състав на пепино
Богат е на витамините А и С, на минералите желязо и калций, на захари и фибри.
Плодът съдържа между 4-8% захари. 100 г пепино съдържат 80 ккал, между 35-70 мг витамин С.
Богат е на витамините А и С, на минералите желязо и калций, на захари и фибри.
Плодът съдържа между 4-8% захари. 100 г пепино съдържат 80 ккал, между 35-70 мг витамин С.
Избор и съхранение на пепино
Избирайте добре узрели плодове, чиято кора съвсем леко поддава на натиск. Избягвайте плод, по който има следи от загниване. Не се притеснявайте, ако закупите недозряло пепино, защото може да доузрее на стайна температура. Иначе добре узрелите плодове се съхраняват в хладилник, където може да ги запазите свежи в продължение на 2-3 седмици.
Пепино в кулинарията
Плодовете се консумират самостоятелно в суров вид, но могат да се ползват и в плодови салати, салати със спанак, като най-често се слагат кисели, неузрели плодове пепино.
Пепиното може да се задушава и така се използва като гарнитура. Пърженото пепино е чудесен избор за второ ястие. Повечето хора обичат да консумират пепиното самостоятелно, без семките и леко охладено. Може да се яде с кората или без нея.
Ползи от пепино
Пепиното е богато на минерали и витамин C, което го прави чудесен източник на енергия.
Помага при диабет, високо кръвно налягане, сърдечно-съдови заболявания и камъни в бъбреците. Редовната консумация намалява риска от получаване на тези болести.
Пепиното е силен антиоксидант, който е много полезен срещу атаките на свободните радикали, които причиняват раковите заболявания и преждевременното остаряване на организма. Витамин С в плода засилва имунната система. Фибрите в пепино правят храносмилането по-добро и възпрепятстват затлъстяване.
No comments:
Post a Comment